Къде отиваш, Конче?” е едно от съкровищата на Българската куклена драматургия. Пиесата е изключително поетична и красива и звучи впечатляващо актуално в третирането на темите за свобода, избор и консуматорство. Това са теми, които са от извънмерно значение за съвременните общества в целия свят.
По времето на тоталитаризма, когато е написана пиесата, дилемата беше дали да се „продадеш“ на системата – да приемеш властта на Господаря в замяна на сигурен, но често недостоен живот. Иронията е, че днес положението не е по-различно. Само лицата са сменени: Господарят се нарича консуматорство, а Панаирът – евтиното, бързото, лесното.
“Къде отиваш, Конче?” съпоставя два противоположни свята – светът на “панаира” и “свободния свят”. “В панаира е евтино, в панаира е лесно!”, но личната свобода е цената на входния билет. В свободният свят конете тичат независими от никого, но се сблъскват и преодоляват бури, глад и болка – тези неща, които правят един човек “голям”.
Образното решение на представлението е кръга или колелото. В Панаира колелото е заложено във всички вътрележки, които ни въртят в кръг без истинско движение напред. В свободния свят колелото се “разпада” и се превръща в безкрайно поле, символ на свободата. Панаирът и свободния свят са двете страни на едно нещо. Просто различни гледни точки. Въпрос на избор.
