Всеки народ си има своята приказка. Някои приказки са тъжни ,други пък -весели. Ала колкото лека и добра да е душата му, приказката на нашия народ е от тъжните. Затова и започва на гробищата …
Есенни багри , капещи листа, дъжд, мълнии и мрачни облаци се преплитат, съпровождайки разказвачите на тази история.В синхрон със звуците на природните стихии, писъкът на гайдата не просто се впива в сърцето, а придобива силата да върне даже мъртвите от оня свят.Придобива силата да върне към корените на родното дори изкоренените от него.
Отделни откъси от неповторимите разкази на Чудомир подмятат съзнанието между вечните битово-политически проблемина селския човек,между комичната ограниченост на новоизлюпилите се граждани-европейции между вечните непознати полета на любовта,живота и смъртта. И точно като в една белгарска приказка – всеки е неразбран, всеки е ощетен и всеки има своята истина. В тази история истината е една : ,,За всяка беда в света виновни са границите. Понеже все си мислим,че са ни тесни.“
Всеки народ си има своята приказка. Нашата пеиказка започва на гробищата. И завършва по пътя за тях. С усмивка. Независмо, че историята е тъжна. Понеже народът ни е весел…
