Всеки народ си има своята приказка. Някои приказки са тъжни, други пък – весели. Ала колкото лека и добра да е душата му, приказката на нашия народ е от тъжните. Затова и започва на гробищата.
Есенни багри, капещи листа, дъжд, мълнии и мрачни облаци се преплитат, съпровождайки разказвачите на тази история. В синхрон със звуците на природните стихии, писъкът на гайдата не просто се впива в сърцето, а придобива силата да върне даже мъртвите от оня свят. Придобива силата да върне към корените на родното дори изкоренените от него.
Отделни откъси от неповторимите разкази на Чудомир подмятат съзнанието между вечните битово-политически проблеми на селския човек, между комичната ограниченост на новоизлюпилите се граждани-европейци, между вечните непознати полета на любовта, живота и смъртта. И точно като в една българска приказка – всеки е неразбран, всеки е ощетен и всеки има своята истина. В тази история истината е една : ,,За всяка беда в света виновни са границите. Понеже все си мислим, че са ни тесни.“
Всеки народ си има своята приказка. Нашата приказка започва на гробищата. И завършва по пътя за тях. С усмивка. Независимо, че историята е тъжна. Понеже народът ни е весел.
Режисьор: Ивайло Марков, Русан Станемов – Директор
Музика: Горан Брегович
Артвизия: Ивайло Марков
Участват: Русан Станемов – Директор, Христо Георгиев Златанов, Цветина Кирилова Иванова, Стела Стойнова, Деница Пламенова Славева, Борислав Терзийски
Премиера – 2011г.