Ивайло Марков: НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е МИСИЯ

ИНТЕРВЮ С ДИРЕКТОРА НА КУКЛЕН ТЕАТЪР-ТЪРГОВИЩЕ

Избрал театъра за свое призвание, днес признава, че професията му е мисия. Бунтар, с новаторски дух и виждане за изкуството, работохолик с несекващ оптимизъм и перфекционист до мозъка на костите – това е Ивайло Марков – директор на Държавен куклен театър – Търговище. Макар само от три години да е в нашия град, той заслужено се нарежда сред „Лицата на Търговище”, заради това, че превърна театъра в приказен оазис на детските мечти. Потапяме се в пъстрото пространство на изкуството сред уюта на магията, наречена театър.

Иво, какъв искаше да станеш като малък?

Аз от толкова малък съм в театъра, че не знам дали съм имал изобщо друг шанс, да избера друго. Моите родители много обичаха да ходят на театър. Ние с брат ми ( бел. ред. режисьорът Цветодар Марков) от деца сме в театъра. Влязохме в школата на братя Райкови в театър „Щурче” и, като се замисля – там ми е минало детството. Имах възможност да не бъда в театъра като пораснах, но реших да се върна.

Кога и как разбра, че актьорската игра те привлича?

Не толкова актьорската игра ме запали, колкото това, че можеш да правиш изкуство, че можеш да твориш, желанието за творчество ме задържа тук.

Какво ти дава театърът? И защо предпочете кукления?

Аз първо съм работил в драматичен театър доста години. За кукления театър ме запалиха моите приятели може би, когато ме поканиха в театъра във Варна през 1999 г. Оттогава даже не си задавам въпроса – защо съм в кукления театър! По-късно учих режисура в НАТФИЗ при проф. Слави Маленов и някакси като че ли всичко приключи с моя избор.

Откъде тази любов към куклите, Иво?

Много обичам децата! Винаги съм обичал играчките, но тук, в театъра, куклата е изразно средство. Тя е това, чрез което ние казваме много по-дълбоки неща. Ние не си играем на кукли!

Колко важни са реакциите на детската ви публика? И изобщо – какво е усещането да завладееш детското внимание?

Това ни е професия. Ако ние това не можем да направим, то означава, че не сме се справили! Актьорите сме едни доброжелателни манипулатори, но, ако те не могат да владеят публиката, ако те не знаят какво казват или искат да кажат на зрителите, няма защо да се занимават с това! Ние за това работим – да докоснем детската душа. Нашата професия е мисия!

А защо в Търговище, Иво? Като предизвикателство ли приемаш мисията си тук? И защо реши да има безплатни съботни представления?

Защо Търговище… Разбира се, че е предизвикателство за един млад човек! Не знам защо българинът е предварително настроен – тук нищо не става! Напротив! Аз мога да ви кажа, че няма място в света, където живеят хора, да не се случват неща. Това е до желание, до начин на живот, до възпитание – все важни неща, които аз повтарям ежедневно на моите колеги, въпреки, че много от тях са по-възрастни от мене. На българина му липсва възпитание, няма какво да се оплакваме за друго! Системата не управлява възпитанието! То е наше дело, на самите хора, ние го предаваме един на друг. То е в общуването между хората, в духовната насоченост на мисълта. Аз съм източнонастроен човек като мислене, като поглед към света. Това тихомълко християнско смирение почва вече да ме дразни и моята душа се бори с него.

Как се работи с хора на изкуството? Привлече доста млади хора в екипа си…

Явно съм от хората, които успяват да накарат другите да им повярват, при това – със собственото си поведение и начина си на живот, с отношението си към професията… Много приятели дойдоха около мен – Митко и Мая Димитрови, Русан, Ицо… Младите са ми също приятели, пенсионерите се обединиха около мен и си останаха в театъра и работят с много ентусиазъм, много ни помагат. Екипът е много важен за мене! Освен това искам да споделя, че куклениците са много по-трудолюбиви, по-отдадени и в същото време – по-скромни. Неслучайно в последните години почнаха да влизат и в киното, и в драматичните театри. Искам да спомена и за ателието в нашия театър. В много театри вече няма такива ателиета, нямат кукломайстори и никой не иска да се занимава с това! А това е много хубава професия! Румен Ангелов е един човек с много голям опит като кукломайстор, който работи над 30 години с кукли, Жанета Светославова пък е отраснала в театъра… Това са моите две десни ръце като режисьор и се мъча да запазя тяхното отношение към работата, защото много трудно се намират такива хора. В момента ние печелим от това, че сме много добър екип. И аз всеки път им го повтарям. Ставаме прецедент в театралната общност! Аз заварих една не много добра атмосфера, когато дойдох. Това, което много мразя – хора, разделени нискострастно – възрастни срещу млади, администрация срещу не знам си какво… А изкуството, особено в театъра, е много силно изявено колективно. Много малко хора умеят да го правят сами – те просто са родени да го правят! Много рядко виждаме актьори в моноспектакли и колко малко от тях пък са сполучливи. Това си е дарба! Истинският театър е бил и винаги ще бъде едно колективно изкуство с много компоненти, в него участват много хора. За жалост, българинът започна да бяга от магията на театъра, което на мене много ми е странно. Почваме да се радваме на естрадата и бъркаме естрадата с театъра и това ме плаши. Живял съм доста години в Русия, в Ленинград, и възпитанието там към изкуството, към театъра е вродено. А тук… сякаш хората си мислят, че нямат нужда от изкуство, от театър, от красива музика, но това не е така! Това е заблуждение и затова не вървим духовно добре. Много сме объркани духовно и в това е проблемът на нацията. Не е материалното, не е кризата, а духовната криза, която вече много дълбоко е навлязла в България.

Не те ли обнадеждават пълните салони на вашите представления?

О, абсолютно! Преди ме попита – защо безплатни представления. Защото първо – оценявам, че доста години този театър е пропуснал да покаже на децата на Търговище, че изкуството е необходимост. И проблемът не е до парите! Казват – хората нямат пари, извинявайте, но 2,50 лв. на седмица не са кой знае какво! Вярно, че има много бедни хора и ние се мъчим на такива деца много да помагаме, има самотни деца – и ние сме винаги с тях. Но защо безплатни? Защото реших, че е по-добре да възпитаме родителите да водят децата си в театъра и сме благодарни, че особено младите родители са с нас, постоянно разговаряме, радват се, че имаме нови постановки, че съумяваме много често да ги зарадваме, защото е много трудно да се правят нови постановки. Това изморява твореца. Само за тази година сме изкарали към 80 хил. лева и то до ноември. Имаме над 30 хиляди зрители! Миналата година си мислехме, че таванът е 20 хиляди. Питат ни – ама вие какво правите? Какво правим – ходим там, където никой няма да отиде. Затова казвам, че нашата професия е мисия. Ние сме свикнали да пътуваме много! Обичаме да ходим по малките села, да се срещаме с тия деца, които нищо не са виждали, на много места дори незнаещи български… Аз мисля, че на твореца му е необходимо да твори постоянно. И говоря вече от позицията на мениджър, а не като човек на изкуството. Аз много се радвам, че през тези няколко години с целия екип успяхме да създадем условия за труд и творчество в това трудно време. Смея да твърдя, че в нашия театър в момента са едни от най-високите заплати в България, ако не и най-високите, но работим много! Но ние никога не сме гонили резултата! Моят състав наброява 14 актьори. И ми се чудят колеги от другите театри – как така толкова много в Търговище?! Ами просто имаме много работа! Виждаш какво е настроението в театъра. Надявам се, че всички са доволни от това, което работят. Гледаме си работата и много я обичаме! И до ден днешен чувам от мои колеги как се оплакват от тази реформа… Напротив – тя е с много по-ясни правила. Разбира се, има и много слабости, като това, че убива частните театри. А ние имаме много добри частни театри. Обикновено като кажем реформа мислим, че е вълшебна дума. Хоп – и от утре сутринта всичко се оправя! Не е така! Една реформа, ако искаме да е качествена, е дълъг процес. Ние много сме закъсняли и, за да наваксаме, е нужна много работа и всеотдайност. Аз виждам, че българинът не работи! И не говорим за тежък физически труд, а за всякакъв! Мисълта на хората е заета с други неща, което мен ме дразни – материалното!

Имате и пиеси за възрастни. Какво ще кажеш на скептиците, според които кукленото изкуство е само за деца?

Кукленият театър по принцип никога не е бил за деца! Едва през 30-те години в Съветския съюз започват да го използват като възпитателно средство в учебната програма. Дори и в медицината е доказано, че това е едно от най-добрите средства за възпитание, за лекуване, за подготовка на личността… Много по-лесно е ценностната система да се изгражда с отношението към всеки предмет. И отново стигаме до любовта. Любовта не е само между хората. Любов е отношението към всяко нещо, което ти дава светът и животът. Кукленият театър първоначално е бил улично средство и е свободата на хората да изразяват с друго средство своите мисли. В България около 50-те години започваме да изграждаме куклени театри със сгради и трупи. Така че кукленият театър не е само за деца! Първите драматургии, написани за куклен театър, са за възрастни.

Може ли талантът да бъде открит навсякъде? Имаше идея за театрална студия за деца, не си се отказал от нея, нали?

Не, не съм се отказал, просто нямаше желаещи. Много е трудно, когато няма такава традиция в театъра, да се създаде школа. Има и нещо друго у младото поколение. То си мисли, че е научено. Други хора са! Но ние не трябва да им разрешаваме да се задоволяват с малкото. Аз разбирам, че днешните младежи са абсолютно различни от нас, с друга чувствителност, но като че ли в света хората се промениха като ценностна система. И интересите вече са различни. Заключени са. Имам такъв случай, когато млад човек ми каза, че си има свой театър и край! Много трудно се пробива такава система, когато тя е заключена обратно, когато не иска да взима. Освен това се научихме много бързо да ги хвалим – не знам защо! Без да са свършили никаква работа!